26 мар. 2009 г., 14:10

Пазителите

742 0 12

 

 

Тя.
Пазителката на сини огледала
не се оглежда в тях.
Никога през деня.
Носи червен талисман на гърдите си.
От сутрин до вечер продава музика.
И подарява усмивки.

 

Той.
Пазителят на сърцето и
често наднича в него.
И го разчита.
Обича да чете заплетени истории.
Разплита и си тананика мелодия.

 

А вечер...
Вечер тя се съблича за него.
Амулетът блести кървав.
Огледалата са покрити с въздишки.
Той и разказва.
Тя се оглежда в очите му.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...