26.03.2009 г., 14:10

Пазителите

740 0 12

 

 

Тя.
Пазителката на сини огледала
не се оглежда в тях.
Никога през деня.
Носи червен талисман на гърдите си.
От сутрин до вечер продава музика.
И подарява усмивки.

 

Той.
Пазителят на сърцето и
често наднича в него.
И го разчита.
Обича да чете заплетени истории.
Разплита и си тананика мелодия.

 

А вечер...
Вечер тя се съблича за него.
Амулетът блести кървав.
Огледалата са покрити с въздишки.
Той и разказва.
Тя се оглежда в очите му.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...