Pазумно, или не
Сърцето ми - неръкотворна книга,
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда
нарича ме. Вменява ми вина.
Измислиците свои да прокудя,
не ми приличат. Да се променя!
И спомените, строгата присъда
изричат (колко писна ми от тях!)
Че трябвало с годините да бъда,
в строг унисон, че ставам пак за смях.
А аз съм трън в петата и човече,
което има право на това
с Вечерницата да танцува вечер,
а всяка сутрин нейните слова
да пише върху бялата хартия
със странен за ума ви тайнопис.
Страхливо нека другите се крият!
Я, разумът ми – викат го на бис.
И почва се със скучните тиради,
и ровене сред мръсното пране...
Косите – бели, а сърцата – млади,
живеем лудо между да и не.
Вземете си ги кривите жалони!
Сърцата нощни птици са, не спят.
И ако параноята ви гони,
вземете си го скапания свят!
И своята доктрина – скудоумна,
вземете си богатствата дори!
Щом дойде ден сърцата ни ще лумнат,
разумно, или не... Звезда гори?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Благодаря ти!