Една градина, пълна с увехнали цветя,
едни дървета, пълни с капещи листа.
Пътека жълта, потъпкана от хора уморени,
едни очи, пълни със сълзи големи...

Тежък и отровен въздух,
тъжен и кристално мрачен дух.
Сред жълтите листа роза капнала сама,
с кървави бодли, докосващи кожата с лъжа.

Капещите листа нарушават тишината скромна,
мъката в сърцето е достатъчно огромна...
Напрежение въздуха сече,
а от пейката сама тежка кръв тече.

И едно момче...
Едно момче повдигна розата бодлива
и пред очите му настана плътна мъгла сива...

И падат си листата,
и капят си сълзите...
Кръвта се слива с тях
и остава само прах...

И твоят сладък аромат
разцепва въздуха разнежен,
и с твоя поглед тъй познат
остава споменът небрежен.