Една градина, пълна с увехнали цветя,
едни дървета, пълни с капещи листа.
Пътека жълта, потъпкана от хора уморени,
едни очи, пълни със сълзи големи...
Тежък и отровен въздух,
тъжен и кристално мрачен дух.
Сред жълтите листа роза капнала сама,
с кървави бодли, докосващи кожата с лъжа.
Капещите листа нарушават тишината скромна,
мъката в сърцето е достатъчно огромна...
Напрежение въздуха сече,
а от пейката сама тежка кръв тече. ...