Apr 19, 2008, 12:53 PM

Печален парк

  Poetry
611 0 0

Една градина, пълна с увехнали цветя,
едни дървета, пълни с капещи листа.
Пътека жълта, потъпкана от хора уморени,
едни очи, пълни със сълзи големи...

Тежък и отровен въздух,
тъжен и кристално мрачен дух.
Сред жълтите листа роза капнала сама,
с кървави бодли, докосващи кожата с лъжа.

Капещите листа нарушават тишината скромна,
мъката в сърцето е достатъчно огромна...
Напрежение въздуха сече,
а от пейката сама тежка кръв тече.

И едно момче...
Едно момче повдигна розата бодлива
и пред очите му настана плътна мъгла сива...

И падат си листата,
и капят си сълзите...
Кръвта се слива с тях
и остава само прах...

И твоят сладък аромат
разцепва въздуха разнежен,
и с твоя поглед тъй познат
остава споменът небрежен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...