Пее ми се...
Пее ми се...
Времето тъче си
чергата
от тихи спомени,
вплели
слънчевите нишки,
целунати от
нежните ми мисли,
рисували върху лицето
малки точици-
лунички -
твоята пътека
към цветята,
пак поникнали
в душата ми.
Търсиш
сребърна прохлада
в бялата гора
на дните,
тихичко присядаш
да отпиеш вяра
изворна и чиста,
че теб очаква
топла,
бялата ми пазва,
че си тук, се радвам,
на моята постеля
с нежност
те приканвам...
А стъмни ли се...
тихо ще е там,
в сърцето,
нежни звездопади
ще се стелят
кротко
във косите побелели,
нощно тайнство
времето отново
в мрака
ще разплита,
като бяла нишка
теб и мен
във чергата ще вплитa...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
