22 мая 2007 г., 09:22

Пейзаж 

  Поэзия
569 0 4
Пейзаж

Луната - побеляла врачка,
разпръсва бобени зърна
и пръстите й кокалести мачкат
премръзналата тишина.

Звездите плахо се ослушват -
тя тази нощ ще им гадае.
Обречена от тях една е -
ще падне да подпали сушата.

Ще лумнат бързо пламъци високи.
Морето в тях ще се огледа.
И ще поемат някаква посока
два влюбени узрели слънчогледа.

© Величка Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??