Лика (Величка Петкова) Лика (Величка Петкова)
26
May 22, 2007, 9:22 AM

Пейзаж

  Poetry
705 0 4
Пейзаж

Луната - побеляла врачка,
разпръсва бобени зърна
и пръстите й кокалести мачкат
премръзналата тишина.

Звездите плахо се ослушват -
тя тази нощ ще им гадае.
Обречена от тях една е -
ще падне да подпали сушата.

Ще лумнат бързо пламъци високи.
Морето в тях ще се огледа.
И ще поемат някаква посока
два влюбени узрели слънчогледа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Величка Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0