Прибрана е в хамбарите до грош пшеницата
и виното пиячи вече дири.
В оголените петолиния на жиците
от утре само вятърът ще свири.
Налбантинът ще подкове една илюзия –
след зимата ръцете да го слушат,
и с две трапчинки върху свойте бели бузи,
жена му пак край него да се гуши.
Наясно, че смъртта на сватбите не пречи,
готов да я посрещне, щом потропа,
ще се помоли в кръчмата, от храм по-вечна,
пиян до килимявката си попът. ...