Пейзаж за утре
Прибрана е в хамбарите до грош пшеницата
и виното пиячи вече дири.
В оголените петолиния на жиците
от утре само вятърът ще свири.
Налбантинът ще подкове една илюзия –
след зимата ръцете да го слушат,
и с две трапчинки върху свойте бели бузи,
жена му пак край него да се гуши.
Наясно, че смъртта на сватбите не пречи,
готов да я посрещне, щом потропа,
ще се помоли в кръчмата, от храм по-вечна,
пиян до килимявката си попът.
Жената на дюлгерина премита шумата
на вчерашната хала след парада.
Какво, че селските клюкарки я одумват,
щом цяла зима мъж ще и се радва!
Тринайсет нули в патрондаша на сезоните –
щом падне сняг – къщурките са бели.
Животът мята зар и дяволите гони,
преди петли към Бог да са пропели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
