23 мая 2008 г., 07:47

Пелин

637 0 6
Горчи като кръвта ми след любов,
изстискана до капчица от сладост.
Отпивам от неземния му сок
да се удавя. Миг неземна радост...

Полазват тръпки. Тялото горчи
от сладостта на питие омайно.
Проблясват мислите като звезди,
погалени с разлята в мене тайна.

По устните полепнал е грехът,
а опрощението ме разгаря...
Вените крещят от топлина.
Пелинът е наслада, не измаряне.

Избива по челото ми роса.
Капчици се стичат по лицето
и бавно се отправят към греха...
Вълшебен елексир е питието.

Горчиви истини отпивам всеки ден,
но тях, уви, усещам като края.
Те удрят право в мойте колене.
Пелинът е пътеката към Рая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз не се отказвам от пелинче, заслужава си хубавия стих.
  • Стихът и посланието му действат релаксиращо!
  • тук ме оцели...обичам пелин...
    наздраве за...пътеката към Рая...
    Разкошен стих! с обич, Валентин.
  • Ако е така, какво ли ще правим ние, не пиещите грешници
  • Принципно не обичам пелин...но след този стих...бих изпила една чаша на един дъх! Чудесен стих, Вальо! Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....