valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
23.05.2008 г., 7:47 ч.

Пелин 

  Поезия » Друга
454 0 6
Горчи като кръвта ми след любов,
изстискана до капчица от сладост.
Отпивам от неземния му сок
да се удавя. Миг неземна радост...

Полазват тръпки. Тялото горчи
от сладостта на питие омайно.
Проблясват мислите като звезди,
погалени с разлята в мене тайна.

По устните полепнал е грехът,
а опрощението ме разгаря...
Вените крещят от топлина.
Пелинът е наслада, не измаряне.

Избива по челото ми роса.
Капчици се стичат по лицето
и бавно се отправят към греха...
Вълшебен елексир е питието.

Горчиви истини отпивам всеки ден,
но тях, уви, усещам като края.
Те удрят право в мойте колене.
Пелинът е пътеката към Рая.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз не се отказвам от пелинче, заслужава си хубавия стих.
  • Стихът и посланието му действат релаксиращо!
  • тук ме оцели...обичам пелин...
    наздраве за...пътеката към Рая...
    Разкошен стих! с обич, Валентин.
  • Ако е така, какво ли ще правим ние, не пиещите грешници
  • Принципно не обичам пелин...но след този стих...бих изпила една чаша на един дъх! Чудесен стих, Вальо! Поздрави!
  • НаздравеРаничко ми е за питие, но щом е "пътека към РАЯ" ще си налея и азПоздрав за прекрасния стих
Предложения
: ??:??