Пелин
Горчи като кръвта ми след любов,
изстискана до капчица от сладост.
Отпивам от неземния му сок
да се удавя. Миг неземна радост...
Полазват тръпки. Тялото горчи
от сладостта на питие омайно.
Проблясват мислите като звезди,
погалени с разлята в мене тайна.
По устните полепнал е грехът,
а опрощението ме разгаря...
Вените крещят от топлина.
Пелинът е наслада, не измаряне.
Избива по челото ми роса.
Капчици се стичат по лицето
и бавно се отправят към греха...
Вълшебен елексир е питието.
Горчиви истини отпивам всеки ден,
но тях, уви, усещам като края.
Те удрят право в мойте колене.
Пелинът е пътеката към Рая.
изстискана до капчица от сладост.
Отпивам от неземния му сок
да се удавя. Миг неземна радост...
Полазват тръпки. Тялото горчи
от сладостта на питие омайно.
Проблясват мислите като звезди,
погалени с разлята в мене тайна.
По устните полепнал е грехът,
а опрощението ме разгаря...
Вените крещят от топлина.
Пелинът е наслада, не измаряне.
Избива по челото ми роса.
Капчици се стичат по лицето
и бавно се отправят към греха...
Вълшебен елексир е питието.
Горчиви истини отпивам всеки ден,
но тях, уви, усещам като края.
Те удрят право в мойте колене.
Пелинът е пътеката към Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
