Пенсионери безделници
Навървят се дългите делници,
остават градинките празни,
като в каменни мелници
превъртат се хората разни.
Пенсионери показват се бавно,
цял ден с по едно сладко кафе
и полека на групи, ходят по равно,
всеки стиснал туптящо сърце.
Някой може да се влюби отново,
друг признание търси с шеги,
всички майстори в късото слово
като някакви древни жреци.
Поотраснали внуци, все заети децата,
пенсионерите носят цялото време.
И разхожда се с тях свободата,
няма кой какво да им вземе.
Като малко досадни заселници
пъплят по всички кьошета,
пенсионери завидни безделници
влизат пак в пубертета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Петева Все права защищены
