Пенсионерката с големите гърди
Вдругиден най-сетне тя ще замине
в Мармарис на „бяла” почивка.
С друга несретница като нея,
но без гърди – отрязани ненавреме.
Те двете цял живот са бдели
за своя мъничък дял –
да намерят като нас, оцелелите,
различния ъгъл на шанса си.
Едната имаше лозе и мъж алкохолик.
Гърдите ù стърчаха с антиеротика
от мъка и немотия, от болки без вик.
Очите ù търсеха, а ръцете въртяха мотиката.
Дъщеря ù и тя си замина
оплешивяла и без живот,
победена от рак, от неверие,
с два брака, но без любов.
Преди година с един ремонт
преобърна праха на дните си.
Жената с гърдите, н о без мечтите,
има нова кухня, коридор и балкон.
Другата, кандидатката за живот,
грозна и празна като кухо дърво,
също реши да среже клона,
на който я бяха направили маймуноподобна.
Две дъщери и внуци, стара майка и мъж без зъби,
цял живот мачкана между сметки и автобуси,
селски текезесета, нови шмекери и стари делби.
Дала всичко от себе си, дори и двете гърди.
Двете нещастници, едната с големи гърди,
а другата – без гърди и без илюзии,
ще пътуват за Мармарис през септември
да видят на другите как им върви.
В залеза на своите дни дано
да прогледнат какви са били
и кое са изгубили. Там, до шезлонгите
и черните пясъци на чуждия шик.
© Златина Георгиева Все права защищены