Пенсионерски секстини

Дъждът щом обърне на сняг,         

изваждам от шкафа палтото.         

Как втръсна ми тоя пуст мрак –        
под лампата денем, в леглото        
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак          

и с вълнени френски кюлоти!     

Краката ти, даже в кюлоти,             
които обличаш при сняг,               
все мръзнат, стоиш си с палтото           
и опнат на пухен матрак,                  
цял ден се въргаляш в леглото,        
навън – студ, в душата ти – мрак.  

А нощем какво е? Пак мрак,       
сред който белеят кюлоти,     
и гледаш „Секс с Тина“ в леглото,    
не си вън под шеметен сняг,                 
в скиорски костюм под палтото        

и с найлон студен, не с матрак.       

Безспорно, уютен матрак –                 

тих пристан в талази от мрак,          
не лукс, а насъщно – палтото.              
Ти пиеш кафе по кюлоти,                     
навън – барикади от сняг...                
Бастилия не е леглото! 

Как чудно е, мислиш, в леглото –        
добре че си купих матрак,               
не чаках да падне пръв сняг,              
излязох, макар и по мрак,                  
но не зарад нови кюлоти,         
а само да пробвам палтото.  

Проверката мина палтото,             
завих се с юрган на леглото,            
душата ми – в мир санкюлотски
с палтото, с леглото с матрак,          
с декември в кюлоти – сред мрак,      

дъжда тих обърнал на сняг.      

Сексти́на — стихотворение с шест рими (твърда форма), което се състои от шест строфи, като всяка включва по шест стиха. Всяка нова строфа повтаря крайната дума на предишната. Секстината се пише с римите от първото шестстишие, в следващите 5 завършека на стиховете се повтаря последователността 6-1-5-2-4-3 по отношение на предходната строфа – използва се принципът на римуване, наречен retrogradatio cruciata.

Кюлоти – названието им идва от израза sans culotte („без кюлоти“): през XVIII в. мъжете от богатите съсловия (аристократите) са носили кюлоти – къси до под коляното панталони, тип брич, с дълги чорапи, а тези от по-нисшите слоеве на буржоазията или от работническата класа са носели дълги панталони. 2. Вид дълги, тесни панталони, обикновено изработени от тежко платно или вълна, носени предимно от мъже и момчета във фолклорните костюми в България. В по-широк смисъл, кюлотите са вид дълги панталони, носени от мъже и жени във всекидневния живот. 3. Килоти (жарг.) – гащи. 4. Трикотажни женски или детски долни гащи.