Дъждът щом обърне на сняг,
изваждам от шкафа палтото.
Как втръсна ми тоя пуст мрак –
под лампата денем, в леглото
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак
и с вълнени френски кюлоти!
Краката ти, даже в кюлоти,
които обличаш при сняг,
все мръзнат, стоиш си с палтото
и опнат на пухен матрак,
цял ден се въргаляш в леглото,
навън – студ, в душата ти – мрак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация