Dec 14, 2024, 10:36 PM

Пенсионерски секстини

412 0 0

Дъждът щом обърне на сняг,         

изваждам от шкафа палтото.         

Как втръсна ми тоя пуст мрак –        
под лампата денем, в леглото        
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак          

и с вълнени френски кюлоти!     

 

Краката ти, даже в кюлоти,             
които обличаш при сняг,               
все мръзнат, стоиш си с палтото           
и опнат на пухен матрак,                  
цял ден се въргаляш в леглото,        
навън – студ, в душата ти – мрак.  

 

А нощем какво е? Пак мрак,       
сред който белеят кюлоти,     
и гледаш „Секс с Тина“ в леглото,    
не си вън под шеметен сняг,                 
в скиорски костюм под палтото        

и с найлон студен, не с матрак.       

 

Безспорно, уютен матрак –                 

тих пристан в талази от мрак,          
не лукс, а насъщно – палтото.              
Ти пиеш кафе по кюлоти,                     
навън – барикади от сняг...                
Бастилия не е леглото! 

                        

Как чудно е, мислиш, в леглото –        
добре че си купих матрак,               
не чаках да падне пръв сняг,              
излязох, макар и по мрак,                  
но не зарад нови кюлоти,         
а само да пробвам палтото.  

             

Проверката мина палтото,             
завих се с юрган на леглото,            
душата ми – в мир санкюлотски
с палтото, с леглото с матрак,          
с декември в кюлоти – сред мрак,      

дъжда тих обърнал на сняг.      

 

 


 

Сексти́на — стихотворение с шест рими (твърда форма), което се състои от шест строфи, като всяка включва по шест стиха. Всяка нова строфа повтаря крайната дума на предишната. Секстината се пише с римите от първото шестстишие, в следващите 5 завършека на стиховете се повтаря последователността 6-1-5-2-4-3 по отношение на предходната строфа – използва се принципът на римуване, наречен retrogradatio cruciata.

 

Кюлоти – названието им идва от израза sans culotte („без кюлоти“): през XVIII в. мъжете от богатите съсловия (аристократите) са носили кюлоти – къси до под коляното панталони, тип брич, с дълги чорапи, а тези от по-нисшите слоеве на буржоазията или от работническата класа са носели дълги панталони. 2. Вид дълги, тесни панталони, обикновено изработени от тежко платно или вълна, носени предимно от мъже и момчета във фолклорните костюми в България. В по-широк смисъл, кюлотите са вид дълги панталони, носени от мъже и жени във всекидневния живот. 3. Килоти (жарг.) – гащи. 4. Трикотажни женски или детски долни гащи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...