Като мръсен, сив сняг се сипе от небето.
Всичко замръква под сивата ù, мръсна рокля,
разстелила се край мен.
Чувствам как пълзи във вените ми сивата отрова.
И вече стига до сърцето мое
и отвътре го изяжда.
Ето с гръд посрещам сивата земя
и като с одеяло, завива ме пепелта...
© Nasko Atanasov Все права защищены