RainaVakova
431 2760
26 июл. 2018 г., 19:46

Пепел от тежка цигара 

  Поэзия » Другая
585 12 13

Има стъкло между мен и тъгата.
Крия се, че съществувам.
Тя ме следи, брои ми крачките.
Вика ми - аз я не чувам.
С бяла якичка и два-три балона
все ми застава пред къщата.
Гледа в последната моя икона,
стреля в средата на кръста ми.
Сън или мисъл, прозорче за утре
с ледени пръсти затваря...
А пък стъклото под нейните стъпки -
пепел от тежка цигара.
Зле придружена, вървя под луната.
Сякаш тъгата е моя
или  съм нейна? - 
още не зная.
Има сълзи по неволя.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добро да е утрото ви и слънчева седмицата! Благодаря ви за вниманието, приятели!
  • Прочетох с удоволствие! Поздравявам те,Райне!
  • Настрои ме носталгично ... Но с красиви думи ....
  • Тъгата е присъща на всеки човек, но не всеки може да я погледне през очите на поета.
    А ти си успяла, Бенелина!
  • Изпушете с нея лулата на мира да секне таз гонка де. Какво я жалиш?
    Хубав стих!
  • Благодаря ти, че ни позволяваш да видим света с твоите очи и да го почувстваме с твоята душа!...
    Великолепна образност, на която имаме удоволствието да се наслаждаваме всеки път, когато си тук!...
  • И аз само да се отбележа - прочетох и се насладих.
    Алиса, много хора се опитват, както ти си казала, да пишат за тъгата, но не всеки успява. Трябва да отчетем този факт.
  • Пуша една цигара и наминавам да се изповядам: може би темата за тъгата е банална,,, сладникавите стихове по сбъднато и постигнато са симпатично мастило... Истинската поезия , според мен, се пише за невъзможности, за обречености, за копнежности...за дилеми...някак ми е по-вълнуващо, по-драматично. Не отричам никое чувство, което кара душата да го изрази и възпее, и пописвам, и в други тоналности. Просто този ден беше ред на тези ми думички. Лека и нежна нощ ви желая...има щурци.
  • Наистина не е ясно дали тъгата е наша или ние сме нейни. Но ти си я одухотворила до крайност, Райна, с прекрасния си стих.

    "Зле придружена, вървя под луната.
    Сякаш тъгата е моя
    или съм нейна? -
    още не зная."

    Това остава. Неминуемо!
  • Хареса ми! Направо си я представих тази натрапница тъгата! Много хубав стих! Поздрави!
  • По-добре да не й се даваме.
    Много хубаво!
  • "Сякаш тъгата е моя"... Тя е на всички с по-висок коефициент на чувствителност.
    А ние, пишещите, като хора на изкуството, водим класацията, миличка. Счупи стъклото на самотата и унинието, поезията е твоя първа приятелка и пак те е тази, която ще ти помогне.
    Прегръщам те, Райничка!
  • Много "мое"!
Предложения
: ??:??