Пепеляшка
Душата ми стои на пръсти,
очаква нещо да се случи,
очаква чудо - да почукаш,
да влезеш тихо, без въпроси,
да разгадаеш пак ли съм сърдита,
кога ще ти простя, дали...
Душата ми стои на пръсти,
повдига се да види идеш ли,
очите си изгледа - влюбено глупаче -
и вече няма сили да заплаче,
да се излее в сълзите...
Душата ми стоя на пръсти дълго...
Полека се прегърби, сви се,
очите посивяха от очакване.
И вече нищо няма смисъл,
и вече тя разбра - ще трябва дълго
да кърпи пак съдраното,
да свие още от броката си,
да хвърли дрехата си празнична,
да заприлича пак на Пепеляшка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Лозанова Все права защищены
