Пепеляшка
Душата ми стои на пръсти,
очаква нещо да се случи,
очаква чудо - да почукаш,
да влезеш тихо, без въпроси,
да разгадаеш пак ли съм сърдита,
кога ще ти простя, дали...
Душата ми стои на пръсти,
повдига се да види идеш ли,
очите си изгледа - влюбено глупаче -
и вече няма сили да заплаче,
да се излее в сълзите...
Душата ми стоя на пръсти дълго...
Полека се прегърби, сви се,
очите посивяха от очакване.
И вече нищо няма смисъл,
и вече тя разбра - ще трябва дълго
да кърпи пак съдраното,
да свие още от броката си,
да хвърли дрехата си празнична,
да заприлича пак на Пепеляшка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Лозанова Всички права запазени
