11.12.2008 г., 13:16 ч.

Пепеляшка 

  Поезия
457 0 5
 

Душата ми стои на пръсти,

очаква нещо да се случи,

очаква чудо - да почукаш,

да влезеш тихо, без въпроси,

да разгадаеш пак ли съм сърдита,

кога ще ти простя, дали...

Душата ми стои на пръсти,

повдига се да види идеш ли,

очите си изгледа - влюбено глупаче -

и вече няма сили да заплаче,

да се излее в сълзите...

Душата ми стоя на пръсти дълго...

Полека се прегърби, сви се,

очите посивяха от очакване.

И вече нищо няма смисъл,

и вече тя разбра - ще трябва дълго

да кърпи пак съдраното,

да свие още от броката си,

да хвърли дрехата си празнична,

да заприлича пак на Пепеляшка...

© Ели Лозанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??