Свещта гори

със своя ярък пламък в нощта.

И привлича властно тъжна нощна пеперуда

с прозрачно нежна, плачеща душа.

 Тя полита... бавно

към пламъка на любовта,

неподозираща каква ще бъде

нейната съдба!

Достигнала до светлината,

пеперудата потапя се в огнената пропаст,

обречена да бъде пленница на самотата!

 Бавно и мъчително изгаря нейната душа...

Жадувала за капка щастие от любовта!

Но, не я изпитала дори за миг,

умира скитаща с нечутия си вик!

 Свещта гори със своя ярък пламък в нощта...

 и там сега е скрита мъртва пеперудена сълза!