15 авг. 2007 г., 15:20

Пеперудени криле 

  Поэзия
1531 0 7
Когато денят заспи във изнемога
и облаците натежат над земята,
изгрява наместо слънце тревога
и пръска със сълзи цветята.

Тогава размахва крилата си тежки
безцветна, черна пеперуда
и сипе по пътя болежки -
пътеки самота и заблуда!

А дървото се сбогува със своите листа,
макар, че есента е още далеко…
Проблясва мъртва, черна искра
и писъкът на пеперудата отеква…

А в ковчеже малко, забравено,
скрити алени багри загиват.
От надежда и обич направено
Хората веч не откриват…

Когато  денят заспи във изнемога
и тъгата прегърне цветята,
надвисва над хората тревога,
че сиво става веч на земята…

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??