Пеперудени криле
Когато денят заспи във изнемога
и облаците натежат над земята,
изгрява наместо слънце тревога
и пръска със сълзи цветята.
Тогава размахва крилата си тежки
безцветна, черна пеперуда
и сипе по пътя болежки -
пътеки самота и заблуда!
А дървото се сбогува със своите листа,
макар, че есента е още далеко…
Проблясва мъртва, черна искра
и писъкът на пеперудата отеква…
А в ковчеже малко, забравено,
скрити алени багри загиват.
От надежда и обич направено
Хората веч не откриват…
Когато денят заспи във изнемога
и тъгата прегърне цветята,
надвисва над хората тревога,
че сиво става веч на земята…
и облаците натежат над земята,
изгрява наместо слънце тревога
и пръска със сълзи цветята.
Тогава размахва крилата си тежки
безцветна, черна пеперуда
и сипе по пътя болежки -
пътеки самота и заблуда!
А дървото се сбогува със своите листа,
макар, че есента е още далеко…
Проблясва мъртва, черна искра
и писъкът на пеперудата отеква…
А в ковчеже малко, забравено,
скрити алени багри загиват.
От надежда и обич направено
Хората веч не откриват…
Когато денят заспи във изнемога
и тъгата прегърне цветята,
надвисва над хората тревога,
че сиво става веч на земята…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
