Пердетата на моето детство
В прозорчето на нощна стая
сенките копринени играят,
стъклата лъчни те покриват
и стветлината задушават.
Покрови на изгаснали звезди
мъртвешко леки сте през
моите пръсти
и невидими сякаш сте
студени, морни,
когато слънцето изгрее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.