8.06.2018 г., 10:53 ч.

Пердетата на моето детство 

  Поезия
342 0 0

В прозорчето на нощна стая

сенките копринени играят,

стъклата лъчни те покриват

и стветлината задушават.

 

Покрови на изгаснали звезди

мъртвешко леки сте през

моите пръсти

и невидими сякаш сте

студени, морни,

когато слънцето изгрее.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??