Пердетата на моето детство
664
0
0
В прозорчето на нощна стая
сенките копринени играят,
стъклата лъчни те покриват
и стветлината задушават.
Покрови на изгаснали звезди
мъртвешко леки сте през
моите пръсти
и невидими сякаш сте
студени, морни,
когато слънцето изгрее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
