26 нояб. 2011 г., 20:17
Периметърът на безвремието
Разсипах захарницата с кристали обещания,
полепнали безцветно по дансинга на дните
и кода към сърцето ми безпаметно изтрит е,
изхвърлени - на спомените първите издания...
Бракуваните дрипи, които бях събрала
от тази неуморна житейска центрофуга,
до кофите оставих - дано да са в услуга
на скитащите котки и песове в квартала.
Обиденото време люти като цигара,
по устните ми щипе солта на самотата -
дали ще я дочакам щастливата си дата,
или ще я пропусна подобно малка гара?
Участвам, без да зная какви са правилата,
играта на въпроси и бягства ми омръзва,
но сякаш сила тайна незримо ме привързва
в бездушен периметър към кола на съдбата.
На нощите романа чета и препрочитам,
деня ми-кубче Рубик редя и пренареждам -
оранжево - за сила, зелено за надежда...
Коя и за къде съм осъдено се питам...
26.11.11г.
© Милена Белчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Сияйни мигновения и топли вдъхновения предричам, с признателност към творчеството ви и радост от възможността да споделяме и да бъдем споделени!
-
Честита Нова Година, Милена. Наздраве за онази причудлива варненска вечер, в която Поезията озари душите ни. Ив
-
!!!
Страхотно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
деня ми-кубче Рубик редя и пренареждам -
оранжево - за сила, зелено за надежда..."
Веригата на дните понякога ни стяга,
а други път погалва с перото на успеха.
узряваме полека сред черното и бялото
и свличаме съмнения подобно стари дрехи...