Периметърът на безвремието
Разсипах захарницата с кристали обещания,
полепнали безцветно по дансинга на дните
и кода към сърцето ми безпаметно изтрит е,
изхвърлени - на спомените първите издания...
Бракуваните дрипи, които бях събрала
от тази неуморна житейска центрофуга,
до кофите оставих - дано да са в услуга
на скитащите котки и песове в квартала.
Обиденото време люти като цигара,
по устните ми щипе солта на самотата -
дали ще я дочакам щастливата си дата, или ще я пропусна подобно малка гара? Участвам, без да зная какви са правилата, играта на въпроси и бягства ми омръзва, но сякаш сила тайна незримо ме привързва в бездушен периметър към кола на съдбата. На нощите романа чета и препрочитам, деня ми-кубче Рубик редя и пренареждам - оранжево - за сила, зелено за надежда... Коя и за къде съм осъдено се питам... 26.11.11г.
дали ще я дочакам щастливата си дата, или ще я пропусна подобно малка гара? Участвам, без да зная какви са правилата, играта на въпроси и бягства ми омръзва, но сякаш сила тайна незримо ме привързва в бездушен периметър към кола на съдбата. На нощите романа чета и препрочитам, деня ми-кубче Рубик редя и пренареждам - оранжево - за сила, зелено за надежда... Коя и за къде съм осъдено се питам... 26.11.11г.
© Милена Белчева All rights reserved.
