15 июл. 2020 г., 07:21

Перото бяло

1.3K 1 3

В надсъние, над време, над пространство,

в преприказно, вълшебно измерение

със скоростта на светлината, в странство,

през вечността летя към мигновение.

 

Фантазия безбрежна, без съмнение,

променя всичко от душа - в посока,

която води все към теб, творение

на звездната любов, пламтящоока.

 

Избирам си едно превъплъщение

и в транс сега съм аз перото бяло -

и галейки ефирното ти тяло

от него черпя нежно вдъхновение.

 

От теб извира живото изкуство -

и музика, и стих чрез теб са чувство.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лирическата ми героиня всяка вечер разресваше косите си и стоеше загледана в далечината, очаквайки рицаря си на бял кон...
    Но той все не идваше и тя тъжна започваше да свири на позлатената си арфа, ронейки сълзи по изгубената си младост... 😋
  • Къде беше тогава? Лирическия герой чакаше напразно!
  • Ах, че поетично... 😊
    Очарователно признание...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...