15 июл. 2020 г., 07:21

Перото бяло

1.3K 1 3

В надсъние, над време, над пространство,

в преприказно, вълшебно измерение

със скоростта на светлината, в странство,

през вечността летя към мигновение.

 

Фантазия безбрежна, без съмнение,

променя всичко от душа - в посока,

която води все към теб, творение

на звездната любов, пламтящоока.

 

Избирам си едно превъплъщение

и в транс сега съм аз перото бяло -

и галейки ефирното ти тяло

от него черпя нежно вдъхновение.

 

От теб извира живото изкуство -

и музика, и стих чрез теб са чувство.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лирическата ми героиня всяка вечер разресваше косите си и стоеше загледана в далечината, очаквайки рицаря си на бял кон...
    Но той все не идваше и тя тъжна започваше да свири на позлатената си арфа, ронейки сълзи по изгубената си младост... 😋
  • Къде беше тогава? Лирическия герой чакаше напразно!
  • Ах, че поетично... 😊
    Очарователно признание...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....