15.07.2020 г., 7:21 ч.
Перото бяло
В надсъние, над време, над пространство,
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение,
променя всичко от душа - в посока,
която води все към теб, творение
на звездната любов, пламтящоока.
Избирам си едно превъплъщение
и в транс сега съм аз перото бяло -
и галейки ефирното ти тяло
от него черпя нежно вдъхновение.
От теб извира живото изкуство -
и музика, и стих чрез теб са чувство.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Къде беше тогава? Лирическия герой чакаше напразно!
-
Ах, че поетично... 😊
Очарователно признание...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но той все не идваше и тя тъжна започваше да свири на позлатената си арфа, ронейки сълзи по изгубената си младост... 😋