15.07.2020 г., 7:21 ч.

Перото бяло 

  Поезия » Строги форми
696 1 3

В надсъние, над време, над пространство,

в преприказно, вълшебно измерение

със скоростта на светлината, в странство,

през вечността летя към мигновение.

 

Фантазия безбрежна, без съмнение,

променя всичко от душа - в посока,

която води все към теб, творение

на звездната любов, пламтящоока.

 

Избирам си едно превъплъщение

и в транс сега съм аз перото бяло -

и галейки ефирното ти тяло

от него черпя нежно вдъхновение.

 

От теб извира живото изкуство -

и музика, и стих чрез теб са чувство.

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лирическата ми героиня всяка вечер разресваше косите си и стоеше загледана в далечината, очаквайки рицаря си на бял кон...
    Но той все не идваше и тя тъжна започваше да свири на позлатената си арфа, ронейки сълзи по изгубената си младост... 😋
  • Къде беше тогава? Лирическия герой чакаше напразно!
  • Ах, че поетично... 😊
    Очарователно признание...
Предложения
: ??:??