10 авг. 2008 г., 22:05

Перперикон в душите ни

890 0 13

От земята е сила попила.

Пафти сребърни Майстор кове.

Тя дарява и Нежност и Милост.

Той в очите И вижда небе.

Няма Обич гроб и могила

и над нея не никне трева!

Млечен път се за нея разстила

и морето разпенва сълза.

Ако някога нейде откриете

два скелета нежно прегърнати,

стон не ронете! Може би ние

в маргарити и жита ще се върнем...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и много хубаво!
  • Бравооо!!!Страхотно стихотворение, Зем!
  • Зем.,братовчед-какво значи ПАФТИ?
  • Искам да Ви кажа господин Дяков, че с удоволствие чета стиховете Ви, защото ме докосват по един неописуемо красив и емоционален начин! След този стих не знаех, къде се намирам може би около 10 мин. и съм го препрочитала не знам, колко пъти! Невероятно е, като всичко което пишете! Възхитена съм и се прекланям пред таланта Ви!
  • Като песента за археолога...
    Поздравления, ЗЕМ!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...