От земята е сила попила.
Пафти сребърни Майстор кове.
Тя дарява и Нежност и Милост.
Той в очите И вижда небе.
Няма Обич гроб и могила
и над нея не никне трева!
Млечен път се за нея разстила
и морето разпенва сълза.
Ако някога нейде откриете
два скелета нежно прегърнати,
стон не ронете! Може би ние
в маргарити и жита ще се върнем...
© Красимир Дяков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
