Перпетуум мобиле

4 июл. 2007 г., 09:18

Поэзия

620 0 3

Аз няма да искам и няма да търся,

когато ме викаш, тогава ще идвам,

от твоите мисли аз няма да взимам

и твоите думи аз няма да помня...

От твоите чувства по-бедна ще ставам

и няма да искам, и няма да търся,

и няма да има днес, утре и вчера,

сега е моментът, когато съм тука.

След вдишване време - и вече ме няма...

Аз няма да бъда и пак ще съм с тебе,

когато ме искаш, тогава ще имаш

очите, ръцете и моите думи...

Ти само да искаш и вече ме няма...

Противно на твоята логика хладна,

във тебе нахлувам и всичко обърквам.

След мене подреждаш и все не намираш

и дълго ще търсиш най-точното място

къде да ме сложиш, щом няма да има

днес, утре и вчера...

И пак ще се питаш - дали съм, коя съм и аз ли съм тази...

Дали да ме помниш, дали да ме мислиш,

когато не искам, не търся, не взимам...

Аз само ти давам, а ти ще си взимаш

което, когато и колкото искаш...

valiordanov (Валентин Йорданов)

2007-07-04T17:36:52+03:00

Перпетуум мобиле вече е открит!Еврика!Да празнуваме за откривателя!
Поздрави за стиха ти!Такава центруфугираща мисъл отдавна не ме е въртяла...
Paur (Симеон Дончев)

2007-07-04T13:21:17+03:00

Колкото-толкова
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-04T11:16:54+03:00

Ради, и ти миличка взимай, трябва чувството да е взаимно!Поздрав за стиха.