4.07.2007 г., 9:18

Перпетуум мобиле

884 1 3
 

Аз няма да искам и няма да търся,


когато ме викаш, тогава ще идвам,


от твоите мисли аз няма да взимам


и твоите думи аз няма да помня...


От твоите чувства по-бедна ще ставам


и няма да искам, и няма да търся,


и няма да има днес, утре и вчера,


сега е моментът, когато съм тука.


След вдишване време - и вече ме няма...


Аз няма да бъда и пак ще съм с тебе,


когато ме искаш, тогава ще имаш


очите, ръцете и моите думи...


Ти само да искаш и вече ме няма...


Противно на твоята логика хладна,


във тебе нахлувам и всичко обърквам.


След мене подреждаш и все не намираш


и дълго ще търсиш най-точното място


къде да ме сложиш, щом няма да има


днес, утре и вчера...


И пак ще се питаш - дали съм, коя съм и аз ли съм тази...


Дали да ме помниш, дали да ме мислиш,


когато не искам, не търся, не взимам...


Аз само ти давам, а ти ще си взимаш

което, когато и колкото искаш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...