9 июл. 2008 г., 11:11

Перпетууммобиле

854 0 4

 

От намек не разбирам. Аз съм радост,

не ме тормозят твоите проблеми.
(Макар и да присъствах на парада,
отразяващ трезво тежкото ти бреме.)

 

Не ми е нужна гръмка кулминация.
(На трон не искам бързо да те слагам.)
Със небето сме по кръв и дух близнаци
и звездите някак много ни прилягат.

 

Защо ме храниш със пресъхнали емоции?
(В мене има блянове достатъчно.)
До болка знаеш всичките пороци
на моята примамлива загадъчност.

 

Днес не вярвам на очи невлюбени.
(А твойте са такива - аз ги виждам.)
Отдавна всичко помежду ни е загубено
и (май) не ще се върне приживе.

 

Но не мисля, че тъжиш. И тъй е редно.
(Любовта не бива да ни прави тъжни.)
Отне ми доста време да прогледна,
че ти си в мене. Няма да те лъжа.

 

И тялото качих на колесница.
(Придържах го с ръцете - тежки скоби.)
Душата ми избра да бъде птица,
сърцето пък - перпетууммобиле...

 

 

(бел. авт.) перпетууммобиле - вечен двигател





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...