9 июл. 2008 г., 11:11

Перпетууммобиле

859 0 4

 

От намек не разбирам. Аз съм радост,

не ме тормозят твоите проблеми.
(Макар и да присъствах на парада,
отразяващ трезво тежкото ти бреме.)

 

Не ми е нужна гръмка кулминация.
(На трон не искам бързо да те слагам.)
Със небето сме по кръв и дух близнаци
и звездите някак много ни прилягат.

 

Защо ме храниш със пресъхнали емоции?
(В мене има блянове достатъчно.)
До болка знаеш всичките пороци
на моята примамлива загадъчност.

 

Днес не вярвам на очи невлюбени.
(А твойте са такива - аз ги виждам.)
Отдавна всичко помежду ни е загубено
и (май) не ще се върне приживе.

 

Но не мисля, че тъжиш. И тъй е редно.
(Любовта не бива да ни прави тъжни.)
Отне ми доста време да прогледна,
че ти си в мене. Няма да те лъжа.

 

И тялото качих на колесница.
(Придържах го с ръцете - тежки скоби.)
Душата ми избра да бъде птица,
сърцето пък - перпетууммобиле...

 

 

(бел. авт.) перпетууммобиле - вечен двигател





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...