Перпетууммобиле
От намек не разбирам. Аз съм радост,
не ме тормозят твоите проблеми.
(Макар и да присъствах на парада,
отразяващ трезво тежкото ти бреме.)
Не ми е нужна гръмка кулминация.
(На трон не искам бързо да те слагам.)
Със небето сме по кръв и дух близнаци
и звездите някак много ни прилягат.
Защо ме храниш със пресъхнали емоции?
(В мене има блянове достатъчно.)
До болка знаеш всичките пороци
на моята примамлива загадъчност.
Днес не вярвам на очи невлюбени.
(А твойте са такива - аз ги виждам.)
Отдавна всичко помежду ни е загубено
и (май) не ще се върне приживе.
Но не мисля, че тъжиш. И тъй е редно.
(Любовта не бива да ни прави тъжни.)
Отне ми доста време да прогледна,
че ти си в мене. Няма да те лъжа.
И тялото качих на колесница.
(Придържах го с ръцете - тежки скоби.)
Душата ми избра да бъде птица,
сърцето пък - перпетууммобиле...
(бел. авт.) перпетууммобиле - вечен двигател
© Валери Шуманов All rights reserved.
