3 янв. 2011 г., 08:19

Песен

2.1K 0 50


Все нещо не достига,

все нещо предстои...

Сланата в мойте мигли

денят ще разтопи

с живителна усмивка -

искряща и добра.

А времето пенливо

към онзи тайнствен бряг

навярно ще ме люшне...

Аз вярвам в Любовта -

не ме е страх от нищо.

Едно са тук и там -

земя с небе се сливат

в туптящия ми стих.


Животът тъй красив е

и песен - всеки миг.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оптимистично, жизнерадостно и светло чувство ме обзе, като прочетой стиховете ти! Важно е да вярваш в любовта! Това дав сили за живот! Поздрави!
  • Песен си!Чудна песен!Много нужна в тези дни!ЧНГ и бъди!Бъди си добрата Фея!!!Прегръдка!
  • Благодаря ви! Приятен уикенд на всички!
  • животът е прекрасен, наборе...!!!

    имаше такъв филм - уникален!!!

    поздрави
  • Съторила си много светъл и хубав стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...