Jan 3, 2011, 8:19 AM

Песен

2.1K 0 50


Все нещо не достига,

все нещо предстои...

Сланата в мойте мигли

денят ще разтопи

с живителна усмивка -

искряща и добра.

А времето пенливо

към онзи тайнствен бряг

навярно ще ме люшне...

Аз вярвам в Любовта -

не ме е страх от нищо.

Едно са тук и там -

земя с небе се сливат

в туптящия ми стих.


Животът тъй красив е

и песен - всеки миг.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оптимистично, жизнерадостно и светло чувство ме обзе, като прочетой стиховете ти! Важно е да вярваш в любовта! Това дав сили за живот! Поздрави!
  • Песен си!Чудна песен!Много нужна в тези дни!ЧНГ и бъди!Бъди си добрата Фея!!!Прегръдка!
  • Благодаря ви! Приятен уикенд на всички!
  • животът е прекрасен, наборе...!!!

    имаше такъв филм - уникален!!!

    поздрави
  • Съторила си много светъл и хубав стих!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...