Градски дъждове обилни –
  отидете си от нас…

      Харалампи Харалампиев

„Златен прах“ разсипва звуци.

Челопеч – завит в мъгли,

под железните олуци

моли се да не вали.

Моли слънцето отрано

над оголения рид

облак, идещ от Балкана,

да разпръсне халовит.

Че е днеска ден за песни,

ден за танци и игри

и просторите са тесни

за гълчава от зори.

А на сцената е стъпил

гълъб бял ли, връх скалист?

В бяла свила цвят напъпил?

Не, поток – бълбукащ, чист!

Не е планина Мургана,

а девойка с пъргав ход,

с глас, звънлив като камбана,

с кожа с цвят на хвойнов плод.

Като чан е песента ѝ

под баира в Корминеш,

като биле – хубостта ѝ              

и невинният копнеж.

На лице е тъй приятна,

цяла в смях и светлина,

на чело с паричка златна,

с лека стъпка на сърна.

Слънчо, смаян, не залезе,

дълго от небето гря,

най-накрая долу слезе

и с Мургана заигра.

И изви се пламък златен,

а до него – вихър бял,

и задуха хладен вятър,

миг – денят бе отлетял.

Скри се Слънчо зад баира

и над жадните поля,

песента напразно дирещ,          

цяла нощ дъждът валя.

17.09.2023

Стихотворението участва в конкурса "Челопеч – чело на слънцето"2023, посветен на поета Харалампи Харалампиев, и не спечели нито една награда.