Песен от Мургана
Градски дъждове обилни –
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли,
под железните олуци
моли се да не вали.
Моли слънцето отрано
над оголения рид
облак, идещ от Балкана,
да разпръсне халовит.
Че е днеска ден за песни,
ден за танци и игри
и просторите са тесни
за гълчава от зори.
А на сцената е стъпил
гълъб бял ли, връх скалист?
В бяла свила цвят напъпил?
Не, поток – бълбукащ, чист!
Не е планина Мургана,
а девойка с пъргав ход,
с глас, звънлив като камбана,
с кожа с цвят на хвойнов плод.
Като чан е песента ѝ
под баира в Корминеш,
като биле – хубостта ѝ
и невинният копнеж.
На лице е тъй приятна,
цяла в смях и светлина,
на чело с паричка златна,
с лека стъпка на сърна.
Слънчо, смаян, не залезе,
дълго от небето гря,
най-накрая долу слезе
и с Мургана заигра.
И изви се пламък златен,
а до него – вихър бял,
и задуха хладен вятър,
миг – денят бе отлетял.
Скри се Слънчо зад баира
и над жадните поля,
песента напразно дирещ,
цяла нощ дъждът валя.
17.09.2023
Стихотворението участва в конкурса "Челопеч – чело на слънцето"2023, посветен на поета Харалампи Харалампиев, и не спечели нито една награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
