Песен от планината
ПЕСЕН ОТ ПЛАНИНАТА
Аз съм югозападна Фъртуна.
Рила ми е майка. Пирин е баща ми.
Моето наследство - върхове и Струма
зестра да ми бъдат са ми обещани.
Либето ми лично - Вихър от Балкана
знак да ми проводи дни наред копнея.
Дала съм му клетва - нему да пристана,
вземе ли си друга - жал ми е за нея.
Луда - полудяла като се заженят
ще изпратя бури, все едно сватбари.
Нея от ръцете негови да вземат,
него пред лице ѝ гръм да го удари.
Свидните им гости - Стобски пирамиди
нека вкаменени изкълват ги врани,
нека знае всеки, сватбата що види,
че от югозапад се жена не мами!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Николова Все права защищены
