Песен от планината
ПЕСЕН ОТ ПЛАНИНАТА
Аз съм югозападна Фъртуна.
Рила ми е майка. Пирин е баща ми.
Моето наследство - върхове и Струма
зестра да ми бъдат са ми обещани.
Либето ми лично - Вихър от Балкана
знак да ми проводи дни наред копнея.
Дала съм му клетва - нему да пристана,
вземе ли си друга - жал ми е за нея.
Луда - полудяла като се заженят
ще изпратя бури, все едно сватбари.
Нея от ръцете негови да вземат,
него пред лице ѝ гръм да го удари.
Свидните им гости - Стобски пирамиди
нека вкаменени изкълват ги врани,
нека знае всеки, сватбата що види,
че от югозапад се жена не мами!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Николова Всички права запазени
