Песен със лунен край

19 февр. 2009 г., 16:19

Поэзия

465 0 3

Със кал по челото препусках в полето,

но щом наближавах потоците бистри,

облаците мрачни, висящи от небето,

изплъзваха своите сълзи, толкоз чисти.

А моите ръце се приплъзваха към теб,

зениците с лазури обливаха те цялата

и с нежност събличах онзи корсет,

прикрил голотата на тялото ти.

Толкова фино и толкоз омайно,

че чувствах виновна възбуда,

но ти ме обгърна с поглед разкаян,

и изпепели я до жупел.

... Но както често става от мен преднамерено,

ей тъй, без вина, без причина...

напусна живота ни тих и премерен,

а денят ми заглъхна изстиващ...

... И слънцето скри се и потрепери,

отсякла го беше луната,

бледият сърп над кръгата фенери

запял песента неизпята.

*Dark_Girl* (Вили)

2009-03-05T08:10:31+02:00

Прекрасно.. но да не съдим за ритъма и римата.. По-важно е съдържанието! Всеки се учи..
Fontaine (Димитър Димчев)

2009-02-19T18:55:45+02:00

Били, благодаря ти!
locaaa_f (Биляна)

2009-02-19T18:07:56+02:00

много ми хареса, Митко но може би нещата, които беше написал под моето стихотворение важат и за твоето тук защото както при мен, на места има рима, но няма ритъм гуш