Песен за Алтимир
Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни -
за Алтимир - селце с горда съдба,
за Елти, някога с Мирка живял,
крепост Калето той с обич строил,
но, уви - с Мирка той се разделил.
Днес Алтимир е навело глава,
в мисли тревожни за своите деца,
пръснати нейде в далечни страни
да търсят щастие, по-добри дни.
Но ще се върнат, знай, твойте чада,
викат ги родните ширни поля,
дето отново пак с труд ще градят
своето щастие до сетен дъх.
Алтимир, люлка на моите деди,
Алтимир, люлка на моите мечти,
в теб аз родих се и с тебе живях,
и до последен дъх с теб ще вървя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Иванова Все права защищены
