Песен за капитана
Ще отплуваш ли пак, Капитане?
На брега прикован си в скалата.
За секунда ли тук си пристанал
и флиртуваш с попътния вятър?
Той те мами със гларусов писък.
А навътре сирени те канят.
Преминаваш предела на риска!
Тръгваш пак! Накъде, Капитане?!
Ще те погне свирепо вълната.
Не усетила в теб съпротива,
към безпътно море ще запрати
твоя кораб. И мъжката сила.
Татуиран оставаш в скалата...
Но след хиляди звездни години
ще се върнеш при нея обратно -
морски тътен, събран в раковина.
На брега прикован си в скалата.
За секунда ли тук си пристанал
и флиртуваш с попътния вятър?
Той те мами със гларусов писък.
А навътре сирени те канят.
Преминаваш предела на риска!
Тръгваш пак! Накъде, Капитане?!
Ще те погне свирепо вълната.
Не усетила в теб съпротива,
към безпътно море ще запрати
твоя кораб. И мъжката сила.
Татуиран оставаш в скалата...
Но след хиляди звездни години
ще се върнеш при нея обратно -
морски тътен, събран в раковина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
