ambarr (Таня Симеонова)
46 52
7 мая 2017 г., 10:54

Песен за надеждата 

  Поэзия » Философская
811 2 3

Песен за надеждата

Небето е настръхнало до сиво,

а аз по памет там рисувам слънце,

във ранно утро мрачно и сънливо

посявам някъде щастливо зрънце.

Вилнее бурен вятър сред полята,

превръщам го във нежна звучна песен,

пак ражда се със тъжен вик зората,

сред знойно лято в подранила есен.

Забравям всичко, радостта прегръщам,

обличам се във обич закъсняла.

Денят ще е красив, дори намръщен,

щом в него виждам лястовица бяла.

 

Таня Симеонова

22.03. 2017г.

© Таня Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??