Небето е настръхнало до сиво,
а аз по памет там рисувам слънце,
във ранно утро мрачно и сънливо
посявам някъде щастливо зрънце.
Вилнее бурен вятър сред полята,
превръщам го във нежна звучна песен,
пак ражда се със тъжен вик зората,
сред знойно лято в подранила есен.
Забравям всичко, радостта прегръщам,
обличам се във обич закъсняла.
Денят ще е красив, дори намръщен,
щом в него виждам лястовица бяла. ...