7 may 2017, 10:54

Песен за надеждата 

  Poesía » Filosófica
684 2 3

Песен за надеждата

Небето е настръхнало до сиво,

а аз по памет там рисувам слънце,

във ранно утро мрачно и сънливо

посявам някъде щастливо зрънце.

Вилнее бурен вятър сред полята,

превръщам го във нежна звучна песен,

пак ражда се със тъжен вик зората,

сред знойно лято в подранила есен.

Забравям всичко, радостта прегръщам,

обличам се във обич закъсняла.

Денят ще е красив, дори намръщен,

щом в него виждам лястовица бяла.

 

Таня Симеонова

22.03. 2017г.

© Таня Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??