May 7, 2017, 10:54 AM

Песен за надеждата 

  Poetry » Phylosophy
812 2 3

Песен за надеждата

Небето е настръхнало до сиво,

а аз по памет там рисувам слънце,

във ранно утро мрачно и сънливо

посявам някъде щастливо зрънце.

Вилнее бурен вятър сред полята,

превръщам го във нежна звучна песен,

пак ражда се със тъжен вик зората,

сред знойно лято в подранила есен.

Забравям всичко, радостта прегръщам,

обличам се във обич закъсняла.

Денят ще е красив, дори намръщен,

щом в него виждам лястовица бяла.

 

Таня Симеонова

22.03. 2017г.

© Таня Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??