15 нояб. 2017 г., 16:31

Песен за тъгата и за любовта

822 3 18

В тази нощ така красива

аз на масата седя и пия...

Сам-самичък си наливам

след това с тъга отпивам.

 

Музиканта свири песен

за самотник като мене...

Който сам седи и пие

тъгата своя да надвие.

 

Колко мъка има тука!?

В тази кръчма прословута.

Дето ние двама с нея

влюбихме се до полуда.

 

А сега седя самотен

с чаша във ръка...

И наздравици ще вдигам

аз за любовта.

 

Тя блаженство е голямо,

сутрин будиш се до топло рамо.

Но когато я загубиш!

Сутрин в кръчмата се будиш.

 

Знам, тъгата е пиянство

Но и любовта, и тя...

Затова ще пея сам отново

пак до сутринта.

 

Музиканте, ти свири

и за мене не мисли.

Знам, че любовта ми пак

ще се завърне някога.

 

А А А А,

свири за мен сега...

А А А А

и за любовта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поласкан съм от сърце ,благодаря!И до нови!!!
    Лени☺!
  • Една добра, тъжна, красива въздишка...
    Непринудено, истинско... като полъх.
    На мен ми хареса, толкова много казано с най-обикновени думи!
    Затрогва.
  • Съгласен съм Гавраиле радвам се че се отби!
  • Тази песен е вечна но всеки я пее по свой начин.
  • Благодаря за съвета Нинка ще се възползвам от него!!!До нови☺!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...