Песен за тъгата и за любовта
В тази нощ така красива
аз на масата седя и пия...
Сам-самичък си наливам
след това с тъга отпивам.
Музиканта свири песен
за самотник като мене...
Който сам седи и пие
тъгата своя да надвие.
Колко мъка има тука!?
В тази кръчма прословута.
Дето ние двама с нея
влюбихме се до полуда.
А сега седя самотен
с чаша във ръка...
И наздравици ще вдигам
аз за любовта.
Тя блаженство е голямо,
сутрин будиш се до топло рамо.
Но когато я загубиш!
Сутрин в кръчмата се будиш.
Знам, тъгата е пиянство
Но и любовта, и тя...
Затова ще пея сам отново
пак до сутринта.
Музиканте, ти свири
и за мене не мисли.
Знам, че любовта ми пак
ще се завърне някога.
А А А А,
свири за мен сега...
А А А А
и за любовта.
© Ангел All rights reserved.
